Лидерът на "Хамас" Исмаил Хание е бил убит в Техеран, съобщи палестинската въоръжена групировка "Хамас" в изявление от 31 юли.

 

"Братът, лидерът, муджахидинът Исмаил Хания, ръководителят на движението, загина при ционистки удар по щаба му в Техеран, след като участва в инаугурацията на новия (ирански) президент", се казва в изявление на движението.

Иранската Революционна гвардия също обяви смъртта на Хания, като заяви, че резиденцията на Хания в Техеран е била "ударена" и той е бил убит заедно с бодигарда си.

 

"Резиденцията на Исмаил Хания, ръководител на политическия офис на "Ислямска съпротива Хамас", е била ударена в Техеран и в резултат на този инцидент той и един от телохранителите му са били загинали мъченически", се казва в изявление на информационния уебсайт Sepah на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

Хания е пътувал до Техеран, за да присъства на церемонията по полагане на клетва от иранския президент Масуд Пезешкиан на 30 юли.

Израелската армия не отговори веднага на молбата на Би Би Си за коментар на съобщенията за смъртта на Хания.

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обеща да унищожи Хамас и да върне всички заложници, взети по време на нападението на 7 октомври, което предизвика войната в ивицата Газа.

Хания беше избран за ръководител на политическото бюро на Хамас през 2017 г., за да наследи Халед Мешаал, но вече беше добре позната фигура, след като стана палестински министър-председател през 2006 г. след съкрушителна победа на Хамас на парламентарните избори през същата година.

Смятан за прагматик, Хания живее в изгнание и разделя времето си между Турция и Катар.

По време на войната той пътува с дипломатически мисии в Иран и Турция, като се среща с турския и иранския президент.

Твърди се, че Хания е поддържал добри отношения с ръководителите на различните палестински фракции, включително с конкурентите на Хамас.

Той се присъединява към Хамас през 1987 г., когато групировката е основана при избухването на първата палестинска интифада или въстание срещу израелската окупация, продължило до 1993 г.

По данни на министерството на здравеопазването в управляваната от Хамас територия, което не предоставя подробна информация за смъртните случаи сред цивилното население и бойците, ответната военна кампания на Израел в Газа е отнела живота на най-малко 39 400 души.

От Ислямската революция през 1979 г. насам Иран превърна подкрепата за палестинската кауза в централен елемент на външната си политика.

Техеран приветства нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, но отрича да е участвал в него.