На 4 декември е църковният празник на Света великомъченица Варвара, отбелязван и от православието, и от католицизма. Според известната информация Света Варвара е родена в село Елешница, Разложко, което в Древността се е наричало Илиопол. Отличавала се с особена и впечатляваща красота. Баща ѝ я затваря в кула, за да е далеч от похотливи очи. След време той ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи. Варвара се запознава с християни и приема християнската вяра.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват, а управителят на града я осъжда на смърт. Варвара е обезглавена. Над гроба ѝ е построен храм, където вярващите намират изцеление на своите недъзи. Мощите ѝ се намират в Киев, а една малка частица от тях е в софийската църква “Свето Преображение”. На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят.

В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със св. Сава, е сестра на св. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”. Празникът се нарича още Варварица, Варваринден или Женска Коледа - на този ден млади девойки "варварки" с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - за да може баба Шарка да дойде "да си хапне и отиде". Върху обредния хляб се палела голяма "варварска свещ", после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват.