Наистина вотът на недоверие беше с предизвестен край, но все пак не успя да предизвика правителствена криза, защото видяхме, че подкрепящият партньор оттегли подкрепата си. И второто важно в тази връзка е, че сякаш за първи път виждаме Доган като фактор, който не е решаващ за съдбата на българско правителство. Макар и без неговата подкрепа, правителството оцеля и то продължава, по-скоро получи потвърждение на политиката, която води, и със 130 гласа беше подкрепено за посоката, която е начертало за България. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ политологът Цветанка Андреева
Опозицията – разединена и без реална алтернатива
"Власт и опозиция се сблъскват основно по идеологическия въпрос относно сякаш геополитическата и ценностна ориентация на държавата. Виждаме тази част на опозицията обединена, която е свързана с евроскептичните виждания и прокремълската принадлежност на партиите. Тези три партии успяха да се обединят. Към тях се прибавяха и гласовете на Кръга "Доган“, но доколко идейно те споделят позициите на тази част от опозицията, не е ясно. Като цяло опозицията не може да роди управленска алтернатива на сегашното управление. Тя е разпокъсана и в този смисъл е слаба", каза политологът.
"Самият характер на нестабилност, който се чертаеше още при, даже не при сформиране на правителството, а при резултатите, които видяхме от парламента, в последствие добавяне на още една формация, в парламента се видя, че ситуацията е изключително фрагментирана. Много трудно се състави това правителство. То обедини в себе си толкова различни по идеологическа същност формации, че сякаш никой не очакваше, че то може да демонстрира стабилност. Но може би новината се състои в това, че макар вече правителство на малцинство, макар и правителство от разнородни формации, правителството изглежда стабилно и към момента, и в краткосрочна перспектива дори", отбеляза тя.
Министрите планират дългосрочно – сигнал за увереност
"Виждаме министрите, защото след вота в пленарна зала видяхме министъра, който изнесе данни за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, всъщност се планират едни големи процеси, свързани с реализация на следващата година, един много дълъг хоризонт. Министрите целеполагат дългосрочно. Те се държат така, сякаш ще управляват, за Томислав Дончев говоря, сякаш ще управляват наистина години наред. Неслучайно се заговори, че кабинетът трябва да мисли в перспектива 4-годишен мандат. Така че към момента правителството изглежда в управленски смисъл спокойно и устойчиво", добави Андреева.
Безспорно най-големият съюзник на правителството беше подкрепата, която беше предварително анонсирана от "Ново начало“ - това смята политололът.
"Не може да не се отбележи, че именно това спокойствие, което правителството притежава, за да целеполага дългосрочно и да управлява държавата по начин, по който да е предвидимо като политика, предвидимо казвам за съюзниците ни от Европейския съюз, ако ще е от НАТО – това е изключително важно, да има предвидимо и стабилно управление. Всъщност "Ново начало“ дава точно тази толкова важна към момента подкрепа – да осигури този тип управление, в което планирането може да върви спокойно, планирането на властта.
Опозицията – в режим на кампания, а не на управление
"Необходимо е най-вече на опозицията, за да доказва собственото си политическо съществуване пред електората си. Тя се държи не толкова като критик на управлението, колкото като партии, които сякаш са в предизборна кампания. Виждаме как трите евроскептични партии говорят на радикален език, език, който обикновено се практикува в предизборна кампания. С това те целят от една страна да заздравят електоралните си маси, а от друга страна те се намират в пряка конкуренция и тримата лидери, и Костадинов, и Радостин Василев, и на "Величие“ лидерите се намират в конкуренция помежду си. В известен смисъл те се борят за един и същ електорат. Затова сякаш виждаме съревнование между тях кой какъв вот ще внесе", каза политолът.
Тя не би казала, че вотовете подменят дневния ред на обществото, "защото от една страна в обществото все още има, и между другото той в този смисъл е най-големият съюзник на този кабинет и на това правителство, в обществото все още има желание за редовна власт."
"Дългата политическа и правителствена криза ни изтощи като цяло и сякаш имаше нужда обществото да разбере, че някой поема ясно политическата отговорност. В момента отговорността за управлението е много ясна – тя се носи от конкретни партии и от конкретни личности. Няма го този размит хаос на кризата от служебни кабинети. Така че в този смисъл обществото дава подкрепа за кабинета", добави още.
Скандалът с Боянския сарай – шум без резултат
Втория вот показва промяната в мнозинството в парламента. Доганистите оттеглиха подкрепата си за коалицията. Обаче, кой е талант на ДПС-ДПС към скандала с Боянския сарай?
"Това е доста така труден въпрос да се отговори на него, защото целият този скандал сякаш не работеше за авторите му. Не постигнаха дори минимален пиар ефект, по-скоро изнесоха собствените си проблеми на фокус пред обществото, говорейки само за себе си, говорейки за имунитетите, за постовете, които не са получили. Сякаш в обществото остана така горчивия вкус, че са недоволни от сделката, която са сключили и от това, че не са получили достатъчно властови лостове като оръжие да се борят срещу ДПС с лидер Пеевски. Не разбрахме какво имат против управлението на правителството, не разбрахме как те ще гарантират на собствения си електорат някаква по-добра алтернатива. Видяхме просто много шум за нищо", заяви политологът.