В момента, в Европа все по-отчетливо се забелязва възходът на идеите на различни националистични организации. Полша, Италия, Франция, източната част на Германия, дори и политиката на Орбан в Унгария или идеите на Тръмп в САЩ показва тази нова тенденция. С тази статия „Бунт“ ще се опита да анализира тази тенденция през очите на младите хора. В тези процеси все повече виждаме да участват младежи, които вече сме свикнали да виждаме на различни демонстрации по улиците, било то в подкепа на разбирането за „традиционното семейство“ или да почитат нашите национални герои. Често те инициират проекти за опазването на тяхната памет, организират лекции, спортни мероприятия и протести.

Те са млади, повечето ученици, бунтари, социално активни родолюбци и разбира се, неразбрани от голяма част от обществото. Но кога не е било така, щом става дума за младежки дух и бунт срещу наложените норми и стереотипи от обществото? Ако трябва да ги охарактеризираме накратко, това са младите ни родолюбци и националисти.

Младите родолюбци и националистиЗа да представим и различната гледна точка, екипът ни избра да разговаря с Боян Марков, един от представителите на вече многото неформални младежки организации. Кикбоксьор с призови класирания европейски купи и няколко пъти отличаван философ, все още ученик от столична гимназия. Говори свободно английски и немски език, но има интеси и към  българския език и по-точно в по-старите му лексикални форми, другите му интереси са в историята и разбира се политика. Предпочита повече планината пред морето, може би защото се справя доста добре със сноуборда. Пада си по класическите автомобили и с нетърпение чака да изкара книжка. Но да започваме с неговият анализ за произхода на идеите, развитието им през времето и възприемането им от новото поколение националисти.

Здравей,Бояне! В предварителния ни разговор каза, че най–общо новите настроения в Европа може да се причислят  към една оформяща се нова десница и към идеите на „Консервативната революция“. Това звучи доста сложно за хората. Би ли ни го разяснил съвсем накратко?

Здравейте! Всъщност идеите на Консервативната революция се съединяват в една обща доктрина още през Френската революция от водещи мислители на европейската реакция. От чувството на искрено отвращение от републиканския декаданс, който проявяват тълпите във Франция, по–нататък се създава цяло настроение в европейските елити, изправено срещу идващата нова епоха за Запада, настъпваща под знамето на либерализма, марксисткия социализъм и криворазбраната демокрация. Тази доктрина после расте, придобива цялостна форма и постепенно започва да има културно и политическо влияние, което най–силно се проявява между Първата и Втората световна война. Разбира се, времената са били такива и Консервативната революция във Ваймарската република през периода на цялото ѝ съществуване е белязана от милитаризъм, авторитаризъм, национализъм и нова преработка на социализма. Нейният консерватизъм е относителен, както революционният ѝ уклон е метафоричен.  Но въпреки това, тя има въстанически дух, милеещ за възраждане в европейската душа, съзнаващ нуждата от борба за опазването на националния принцип във времето си.

Извинявай, но не звучи ли малко странно да се свързва въстанически дух с консерватизъм? 

Както казах, такива са били времената. Тогаващният  революционният консерватизъм е бил относителен, както революционният му уклон е метафоричен.  Консерватизмът на теоретици като Жозеф дьо Местр, Йохан Хердер, Шарл Мора, Отмар Шпан, Артур ван ден Брук и др. не се основава на традиционното реакционно чувство. Те не са нормативни консерватори, дори далеч не са консерватори. Нормативният консерватизъм подкрепя промени към установения ред, които имат качеството да са бавни и постепенни. Произходът на тази подкрепа е в убеждението, че съществува естествен прогрес, който е неизбежен. Консерватизмът сам копае почвата под краката си, едновременно стремейки се да запази един стар и умиращ с причина ред, докато застава начело на „постепенните и градивни промени“ в обществото и държавата. Тук идва първото обяснение за понятието за революция в консерватизма — обрат вътре в самия консерватизъм.

Но това е било преди век, дори и повече. Навярно като младеж увлечен от философията имаш обяснение. Има ли философи, възприети от Консервативната реовлюция, които имат влияние до днес?

Няколко личности дори. Като за начало Фридрих Ницше, макар и самият той да не е част от Консервативната революция, е изключителен представител на европейския елитарен дух от това време и неговата философия бива възприета като основа за мисълта на много консервативни революционери. Освалд Шпенглер, чийто труд е основополагащ за европейската социология и културология. Карл Шмит, който е от най–известните социолози на XX в., развил изключително добре теорията за Realpolitik, също е представител на движението. Има още много. Накратко, Консервативната революция се бори за реставрацията на елитарна културна традиция, основаваща се на националния принцип, която ще възвърне върховността на духовните европейски ценности в европейските народи. Декадансът днес в Европа е осезаем и времето на нова консервативна революцията национален облик може би настъпва.

А как седят нещата у нас?

Това е обширна тема, която обаче е твърде нищожно разглеждана в България в следствие на комунистическия режим, който възпира нейното развитие у нас и работи усърдно за нейната забрава и слага определения и клишета с думи, които нямат общо с тяхното същинско значение. Затова една от задачите пред нашата десница трябва да  преразглеждането на  Консервативната революция и да преоткрие в нея своите идейни корени, но това е задача, с която може да се заеме само един интелектуален елит. Решаването на тази задача е цел, за чието достигане вече младото поколение националисти у нас е започнало да бори.

Консервативната революция и национализмът са страскащи понятия за повечето хора, които ги свързват с фашизма. Как може да им отговорите?Днес думите са малко обезмислени. През годините от крайната либерална пропагандата и говоренето на политиците  е трудно за човек, които не се интересува от тази материя, да се направи разграничение на натрапените ни клишета и идеологии. Трябва по-често да сиприпомняме думите на Н.В. Цар Борис III от интервюто му за сп. „Тайм“ от 20 януари 1941 г. – „Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил“. Тук искам дебело да подчертая, че България е част от Европа от над 1300 г. и така трябва да бъде! Нека да напомним, че идеята на Жан Моне, основния идеолог на Европейския съюз е той да е икономически съюз за свободно движение на стоки, хора и капитали. Проблемът е, че прекалената либерализация на европейските ценности се опитва да наложи и единно мислене, ценностна система и дори традиции. Ние искаме, когато някой европеец дойде в България да усети нейния дух и да спазва нашите ценности и традиции. Същото е и когато ние отидем някъде в Европа искаме да усетим духа и традициите на държавата и разбира се да ги уважаваме. За съжаление, Европа все повече губи своят облик. Ако Европа не вземе спешни мерки да запази своята идентиност, много скоро пребемът в нея няма да е само културен, ще стане и цивилизационен.

В днешните противоречиви времена за Европа наболява темата за евроскептицизма. Като че ли е традиция българският национализъм да е крепителят на борбата против ЕС. Какво е гледището на младото поколение националисти?

Съвремието за Европа е тежко и обединението между различните европейски народи е задача, чието изпълнение е нещо по–важно от всякога. Лично съм имал възможността да контактувам с младежи от държави като Унгария, Германия, Франция, Нидерландия, Белгия и т.н. изповядващи също националистически идеи. Намирането на общ език между европейските народи в преломното време на икономическа несигурност, културен упадък и масова имиграция в повечето случаи нелегална, е ключова част в програмата на национализма. Повечето европейски млади националисти не подкрепят левичарския уклон, бюрокрацията и съвременният интернационализъм, който се лансира като европейско единство. Това не може да се реши с излизане на България от ЕС! За да опазим националните държави трябва да помним, че всички страни членки на Съюза имат правото на самостоятелна национална политика и ние трябва да поддържаме своя суверенитет.

*Боян Марков е и част от най-големия и успешен клуб по кикбокс "Стар Тийм".