На 18 август православната църква отбелязва Успението на Св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец. Той е покровител на българския народ и основател на Рилския манастир и е един от най-почитаните български светци. Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски, се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма. Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" и починал самичък на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие по всяка вероятност съвпада с неговата канонизация. През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно след 4 години. От София — подир повече от 200-годишно пребиваване тук — българският цар Асен І, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново през 1195 г. А след като България била завоювана от турците (1393 г.), след 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., където те почиват и досега.

Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.