Нов успех на българската поезия - Кирил Кадийски отново сред най-големите!

В тома от над 450 страници са намерили място текстове върху творчеството на нашия поет, излезли изпод перото на поети, литературни критици и университетски преподаватели като проф. Пиер Брюнел от френската Академия, почетен професор на Сорбоната, Жан Оризе, почетен председател на Академия Маларме и на френския ПЕН, Проф. Валери Стефанов, Мари Клер Банкар, проф. Милена Кирова, Салах Стетие, Жан- Доминик Рей, уредник в Лувъра, акад. Влада Урошевич, Пиер Остер, Георги Цанков, Ален Ланс, Дани Антонело, Каролина Илика, Василис Хадзияковву, някои от които колеги и приятели на поета. Несъмнената дарба на нашия поет и неговиясамобитен почерк бяха открити преди повече от четири десетилетия от самия Пиер Сегерс: „Истински дълбок поет е написал тези текстове”, Ален Боске е още по-категоричен: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес”. А Жан Оризе, автор на множество антологии и издател на поети от цял свят, не оставя място за съмнения: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде”. Руснакът Евгений Резниченко, директор на Института за превод, е убеден: „Българинът Кадийски е майстор на словото! Смелостта на Кирил Кадийски предизвиква уважение и възхищeние. Това се отнася и за собствената му поезия, и за неговите преводи. Тютчев, Некрасов, Блок, а и всички руски гении – той отива при тях и живее с тях на български като равен. Съперничи си с гениалния Рилке – на руски език. Като равен!”.

 

Кадийски е най-превежданият в момента български поет, като само във Франция досега са излезли над двадесет негови заглавия, сред

които редки библиофилски издания. Подготвя се за печат и „Новата Герника. Под синьото небе, над жълтите жита” – една от най-мрачните книги на поета, провокирана от войната в Украйна. Той е може би и най- превеждания в момента на френски чуждестранен поет. Преди две години излезе и Литературната анкета на Светлозар Жеков с нашия поет, което беше отчетено от френската критика като рядък казус – превод на литературно-критическа книга. Събраното поетическо творчество на Кирил Кадийски на френски, английски и български има четири издания, като последното в два тома. За него Пиер Брюнел пише: „... и това е повече от произведение, това е шедьовър”.

 

В чужбина Кирил Кадийски винаги е разглеждан като поет, вписал се и в европейския контекст, и в един по-глобален мащаб. „И когато поезията, дори и в превод, говори сама за себе си, без съмнение известността на Кадийски е заслужена.” – Натан Ондрос (Австралия). „Защо ли Кадийски ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен, сам автор на много страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят.” – Ан Даймънд (Канада).

„Кадийски е поет, когото музите са дарили не само с първия стих, по думите на Валери, но и със сладостта на всички останали.” – „Мариус
Келару (Румъния). „Подобно Манделщам или Бродски, Кадийски ни предлага сквой модел на размисъл върху отминаващия век.” – Стефан Баке (Франция). „Кирил Кадийски принадлежи към поколението български поети, което в края на ХХ в. оказва съпротива срещу засилването на социалистическия реализъм и приема за своя философска основа принципите на екзистенциализма.” – Дмитро Павличко (Украйна).

 

 

На този фон съвсем естествено звучат думите на един ректор на български университет (все пак Кирил Кадийски живее и твори в България): „... ако си се отказал от илюзиите си спрямо Кадийски, ще си повтаряш, че става дума за жалката параноя на среднокалибрен поет”. Тези думи, разбира се, може да бъдат отнесени само за сметка на изключително високите критерии на литературния милиционер (пардон –мисионер) Пламен Дойнов, до които Европа и светът все още не са се домогнали. Или обратното!

 

Разбира се, у нас Кирил Кадийски е оценен по достойнство от истинските любители на поезията и е получил признанието на сериозната
литературна критика и на професионалната гилдия. Проф. Валери Стефанов: „Забележителната ерудиция и отличното владеене на поетическите форми позволяват на Кадийски да създаде художествени послания отвъд традиционните стереотипи. Може би затова неговата поезия си остава недоразбрана в България и високо оценена в чужбина”. Поетът Цанко Лалев е по-витиеват: „Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото”.

 

За пореден път един български поет (а оттук и цялата българска литература) получава международно признание. В случая от френския алманах LETTRES, което може да се преведе и като СЛОВОТО.