Българското общество е виждало какви ли не екземпляри, но в лицето на Емил Пейчев и неговата групичка от напълно компрометирани фигури имаме един учебникарски пример за това какво означава думата „пародия“. Един опозорен персонаж, заобиколен от не по-малко окаяни сподвижници – Мартин Димов, юнак с километрично криминално досие, Чефо Шишито – бивш затворник, Рауф Сабах – схемаджията с прякор „Лимонката“ (вероятно заради склонността си да предизвиква експлозии от скандали и кражби) и, разбира се, компрометираният общественик и пишман депутат Константин Бачийски, известен с укриването на данъци за над милион лева. Истинска шайка достойна за роман на Гогол, но за съжаление не е художествена измислица – това са реални хора, които дишат същия въздух като нас и смятат, че имат правото да поучават обществото за морал и справедливост.

Но да се върнем на главния герой на тази трагикомедия – Емил Пейчев. Смешният му опит да изчисти името си е като да се опиташ да изпереш петно от мазут с кал – ефектът е още по-гротесков. От Царево го изгониха като позор, но той като изгнаник без чест и достойнство се премести в Бургас, където продължава да бълва нелепи оправдания и да се прави на морален съдник. Забравил ли е обаче какви са делата му? Колко пъти трябва да бъде припомняно, че преди три години с шокираща арогантност заби колата си в тази на бившия съпруг на уважаваната учителка Нели Пампорова, вътре с дете на 12 години, и после с ледено безразличие заяви, че „не го интересува“? Това е човек, който не просто не изпитва разкаяние, а се опитва да извърти фактите в своя полза.

И ако си мислите, че историята свършва дотук, грешите. Нели Пампорова – достойна майка и родител с морален компас, който Емил Пейчев не би могъл да разбере се изправи смело срещу него. Докато той и жалката му клика си играят на политически стратези, тази жена не се скри зад клавиатурата, не се обгради с платени клакьори и не изфабрикува мемета, за да си извоюва подкрепа. Тя застана лице в лице с истината и показа на всички, че Пейчев от един самозабравил се криминоген и подсъден за опита да увреди здравето на едно дете.

Трагичното в цялата тази ситуация е, че Пейчев явно страда от тежка форма на морална слепота. Как иначе да си обясним наглостта му да се прави на обществен барометър, когато всички знаят, че самият той е блато от скандали и компромати? Какъв човек трябва да си, за да говориш за справедливост, когато ти самият си символ на всичко, което е гнило в обществото? Това е все едно вълкът да се опитва да убеди овцете, че всъщност е техен пастир. Само че вълкът поне има някаква природна логика зад действията си – Пейчев няма дори това.

Но съдбата си знае работата, и докато той се опитва да замаже неизтриваемите си петна, тя готви за него поредната доза реалност. Мариян Секулов и Нели Пампорова ще го осъдят, после ще го осъдят наклеветените от него Николай Димитров и Мая Пепелянкова също, а след това вероятно ще се разхожда до съда толкова често, че ще му дадат служебен абонамент. Но Пейчев няма да се трогне – неговата безочливост и дибилизъм са като бетон, единственото, което може да го пробие, е тежката ръка на закона и общественото презрение.

А докато чакаме съдебните решения, нека не забравяме нещо важно – Емил Пейчев е не просто карикатура на морален стожер, той е живото доказателство защо трябва да внимаваме кого допускаме до властта. Защото ако подобни индивиди получат възможност да управляват и диктуват правилата, обществото ще се превърне в циркова арена, където вместо закони ще имаме хаос, а вместо справедливост – парадокси.

Нели Пампорова показа истинското лице на този псевдообщественик, този съвременен бай Ганьо, който не се е научил на нищо освен на евтини номера и пошли схеми. Нека следващия път, когато някой като него се появи с претенции за „обществена роля“, да си спомним тази история и да затворим вратата пред носа му. Защото мястото на такива като него не е сред почтените хора, а в екирисажа на срама, бунището за аутсайдери и лаици, на което принадлежат.

Тук е момента да отправим няколко въпроса към Емил Пейчев, който без капка срам се впуска да вменява на обществото какъв „деен“ и „отговорен“ общественик се е родил.

Емил Пейчев, как гледаш сутрин в огледалото, без да ти се изсмее собственото отражение? Как се нарича човек, който говори за морал, но самият му живот е олицетворение на безчестието – лицемер, бездарен, лъжлив демагог и циник или просто неуспял комедиант? Вярваш ли, че някога ще измиеш срама от собственото си име, или просто приемаш, че той е твоята естествена сянка? Ако съвестта ти имаше глас, дали щеше да те поздрави или щеше да избяга с писъци?

От Днес България заставаме плътно зад Нели Пампорова и Мариян Секулов и ще проследим всяко съдебно заседание, за да ви покажем истинското лице на едно чудовищно обществено недоразумение, каквото е Емил Пейчев.

 

Източник: dnesbulgaria.com