Традиционното проучване на "Алфа Рисърч" на старта на поредните, седми предсрочни избори очертава сложна, тревожна за избирателите и в много отношения, непредвидима за политиците картина, в която сблъсъци и обрати няма да са изключени до преброяването на последната бюлетина. На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и "Възраждане" (14.2%). Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен таван, който не могат да пробият.

Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС. На старта на кампанията, отчитайки всички трудности в измерването на този специфичен вот, "Алфа Рисърч" регистрира следните резултати – 7.9% за Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), 6.1% за ДПС – Ново начало (Делян Пеевски). Няколко процеса „зад кадър“ правят впечатление – 1) по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на ДПС-Ново начало, отколкото на Алианс за права и свободи; 2) недостатъчна разпознаваемост на крилото около А. Доган с новото име –дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това, дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера; много силно изразено географско разпределение на вота за двете крила. Успоредно с това, на редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие. На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори.

Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера.

61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи. На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. "Алфа Рисърч" регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има. Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване. Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.

30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство. Така много малка промяна в абсолютния брой на гласовете, може да предизвика пренареждане на политическата конфигурация, влизане във или изпадане от парламента, както и постигането на символни победи или загуби.